28.08.2019
Последното по-сериозно каране за летния сезон. Маршрутът бе Нова Загора-Гурково-Казанлък-Копринка. Освен двата язовира и мостовете над река Тунджа, пътят предлага и други красиви изгледи. Снимките на Жребчево са от западната му страна.



След като се спуснах към Груково и обядвах в пицарията на центъра, поех към Казанлък. Пътят е хубав, а движението по него е средно натоварено.
В Казанлък спрях само колкото да се запася с вода, тъй като градусите се бяха вдигнали доста и хванах пътя за с. Копринка. Оттам насетне няма как да се объркате. Язовирът се намира в гориста местност, а преминаването по стената му е възможно пеша или на велосипед.

По бреговете имаше голям брой туристи - кой с каравана, кой с лек автомобил или мотор... в далечината забелязах още хора, възползвали се от хубавото време за да се отдадат на почивка и хобитата си.
Между 1950 и 1992 г. язовирът е носил името Георги Димитров, така че не се изненадах да открия този огромен паметник в самия край на язовирната стена.
След кратка разходка в околностите, комбинирана с кенче студена бира, беше време за тръгване. За обратен маршрут бях избрал друг път- връщане до Казанлък и оттам поемане към Бузовград, Розово, Кънчево, Ръжена и оттам - спускане по главния път към Стара Загора. Като цяло приятна разходка в един от най-жарките дни на лятото.













Няма коментари:
Публикуване на коментар