Мегалита при Бузовград 14.08.2019

Мегалита при Бузовград
14.08.2019



Първата ми по-сериозна дестинация след едномесечно прекъсване заради контузия на коляното беше тази. В сайта pochivka.bg, където най-често набелязвах обектите си за посещение имаше подробна информация за въпросната забележителност, която се намира на т.нар. "Пътека през вековете". При преминаването през въпросната пътека човек можеше да посети освен прочутия мегалит Слънчевата врата, така също и руините от крепостта Бузово кале и Дялан камък. И така с първите слънчеви лъчи на 14-ти август се отправих към село Бузовград. 

 За маршрут избрах преминаването през Колена, Люляк, Шаново и Ягода до разклона между Стара Загора и Казанлък.

 След преминаването над главният път между Стара Загора и Казанлък, поех по междуселския в посока с. Ръжена.

 Пътят вървеше успоредно на Стара планина, а слънчогледовите ниви ме подканиха да спра за снимка.

 Минутка за отдих до крайпътна чешма, която се намира в покрайнините на малка дъбова горичка. Престоят ми там щеше да е по-приятен без компанията на облаците комари. 

 Пътят навлезе в по-гористи райони, макар да не предлагаше сериозни изкачвания. Преминаването през своеобразни тунели от зеленина стана често срещана гледка.

 След селата Кънчево и Розово, полускрита зад крайпътните треви, ме посрещна табелата на Бузовград.

  Нямах много време да разглеждам селото, отправих се директно към Пътеката през вековете, но все пак реших да поспра за малко в местния информационен център. Човекът от селото, който го обслужваше (на доброволчески начала), ми предложи доста любопитни факти за Мегалита, Бузово кале и останките на църква, открити наскоро при разкопки в местността. Получи се интересна беседа, на финала на която бях помолен да напиша няколко думи в дневника на Центъра. Изпратих им поздрави от Нова Загора, след което купих няколко сувенири от изложените, осведомих се отново как най-лесно да открия екопътеката и поех отново на път.

 Въпреки навигацията и обясненията на човека от Информационния център, се оказа че съм подминал разклонението към екопътеката на края на селото. Трябваше да се върна обратно и този път грешки нямаше.

 Пътеката е маркирана и лесна за преминаване, а подобни табелки са колкото забавни, толкова и тъжни предвид факта, че е имало причина да бъдат поставяни.

 Постепенно пътеката се извива нагоре и гористите участъци се редуват с тревисти площи. След достигането на беседката, има указателни табели за Мегалита и другите забележителности. Естествено, тръгнах първо към главната си цел. Пътеката започна да ме води покрай странни каменни образувания.

 И ето го и него. 

 Предназначението му е обвързано с няколко теории. От тракийско светилище, скален календар за умиращото и раждащо се слънце до наблюдателен пост и естествено природно образувание. В близост до мястото е разпръснат праха и на известния траколог проф. Александър Фол, считащ се за откривател на Мегалита.

Панорама от вътрешността на Мегалита към Долината на тракийските царе.

 

 След като задоволих любопитството си с главната цел на моето пътуване, разполагах с достатъчно време за да посетя още забележителности по Пътеката през вековете. И така, броени минути по-късно се добрах до т.нар. Дялан камък.

Освен че е плътно покрит с мъх, който обаче не пречи да се откроят неестествено равните му стени, камъкът повдига въпроса как се е озовал там при отсъствието на каквито и да е други скали наблизо. Буквално изглежда така сякаш е поставен от ръката на великан насред гората.

 За да стигнете до Бузово кале трябва да се отклоните от добре отъпканата екопътека и да поемете през тревите. Табела указва къде да направите това. Скоро пътеката отново поема през гористи местности и е лесно да я следвате. Оказа се, че бяха уцелил ден, в който се гласеше започването на поредните разкопки в местността на крепостта. По пътеката заварих буса на археолозите от Велико Търново. Наложи се да им помогна, тъй като едното от колелата му беше пропаднало в дупка. В крайна сметка след немалко усилия, се добрах до останките. Самата крепост датира от ранновизантийския период, а през 13-14 век, по време на Османското нашествие на Балканите е била преустроена и предназначена за отбрана. По думите на човека от селото, тя се е превърнала в последния бастион на селото срещу нашествениците. Бузо войвода, на който било кръстено и селото днес, заедно с местното население се е затворил зад стените на крепостта, където са били подложени на неколкомесечна обсада от османлиите преди да се случи неизбежното. Без помощ отвън крепостта и храбрите й бранители са били обречени. Не успях да открия информация за въпросните исторически събития в мрежата - там съществуват съвсем други теории за произхода на името Бузовград, но предполагам, че местните предания заслужават своето място в цялата история.

Върнах се обратно в селото, където седнах в първото заведение, което видях. Храна, сянка и бира. Имах нужда и от трите преди да поема обратно.