Елена и Велико Търново
28.06.2019
Посещението на Велико Търново беше една от основните ми цели за сезон 2019-а. За щастие уцелих прекрасно време в последните дни на юни и се насладих на прекрасни гледки в Еленския Балкан.
Изкачването на Твърдишкия проход започва броени метри след местното РУП. А по-малко от километър нагоре вече стабилно се усеща денивилацията.
Потоците преминават ту от едната, ту от другата страна на пътя, а доста често предлагат и достатъчно удобни места, където да се стигнеш до самите им брегове.
Пътят е погълнат от зеленина и горскят въздух почти те кара да забравиш факта, че пътят върви все нагоре и нагоре. Тъкмо имаш възможност да разглеждаш подробно всички красиви места, покрай, които пъплиш нагоре.
Първата чешма, до която се добрах. Стара, окичена доволно с мъх, изградена в памет на военен полк ако се сещам правилно. Все още не бях закъсал с водата, но използвах случая да се измия на нея и да отдъхна за десетина минути, заслушан в песента на птиците.
Пределът на Твърдишкия проход предлага подобни и още по-хубави гледки.
След немалко изгорени калории и осъзнаването на истината, че не съм съвсем подготвен за изкачвания от подобен калибър, последва спускане към Елена. Там се отбих в бистрото на автогарата, което се подкрепих за следващите километри. За щастие кухнята на заведението предлагаше вегетарианска храна и леденостудена бира.
След излизането от Елена се отправих по пътя за село Яковци. Пътят е добър, макар през повечето време да върви нагоре. На табелата на селото ме посрещна гнездо с щъркели.
Малко след отбивката за с. Донковци преминах и по моста над яз. Йовковци, един от най-големите по площ в България. От моето местоположение се разкрива една малка част от водния басейн, който продължава зад възвишенията. В близост до него са сгушени селата Баевци, Шилковци, Бръчковци и Раювци.
Пътят нататък логично зазля и преминаването до следващото село Плаково, както и след него, макар и да предлагаше интересни изгледи, на места беше доста стеснен и това в комбинация с планинската местност и острите завои ме караше да подхождам предпазливо, което пък логично ме забави.
Достигането до Дебелец на практика ми подсказа, че до табелата на Търново ме делят броени километри.
Не пропуснах възможността да снимам БПС-то (безмотороно превозно средство) на един от каменните мостове в Дебелец,покрай които минава пътят.
А ето и табелата, която чаках.
Настаних се в добре познатия ми от студентските години хотел "Росица", който предлага добри условия на сравнително ниски цени. (И все пак останах с впечатлението, че плащам за нощувка в хотел, който има под името си повече от три звезди, но както и да е..). Наместих БПС-то в стаята и след едно селфи пред огледалото, излязох, за да разгледам града.
Паметникът "Майка България"
Снимка с "чичо Джак". Не бях забравил за прочутата седяща статуя на Джак Даниелс пред едно от заведенията в центъра на Старопрестолния град.
29.06.2019
Следващият ден се оказа всичко друго, но не и спокоен. Намерението ми да посетя водопад Картала беше осуетено от глупавата навигация или по-скоро от глупакът, който боравеше с нея. След немалко изминати километри северно от Търново, установих, че не съм поел по правилния път и в крайна сметка се видях принуден да се върна в града и поради напредващото време, да се разделя поне временно с идеята за посещение на водопада.
Поех по обратния път и ето ме отново в...
Мисълта, че съм се заблудил не ме напускаше и може би точно поради нея реших, че трябва да се реванширам някак и да посетя друго място, ако водопад Картала ми избяга за момента. Ето защо не се двоумих много щом малко преди село Плаково видях отбивка за Велчево и Къпиновски манастир. Останалото се вижда на снимките.
В крайна сметка се оказа, че съм влязъл в къмпинга - сборище на рокери, велосипедисти, плувци и всякакви любители на спорта и хладните сенки. Не може да се отрече живописното разположение на къмпинга. В близост до него се намират самият Къпиновски манастир "Св. Николай Чудотворец", както и Плаковският манастир "Св.Пророк Илия". Но моят път беше крайно време да поеме в обратна посока, тъй като вече наближаваше обед, а ме чакаха доста километри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар