Елхово, пещера Дрънчи дупка, Долмен при с. Хлябово
17.08.2019
Решението за посещение на Елхово и въпросните забележителности в околностите му взех доста набързо. Идеята ми хрумна на обяд, а до вечерта вече си бях запазил стая в хотел "Банята" и бях стегнал БПС-то за път. Маршрутът бе следния: Нова Загора -Радево-Сокол-Еленово-Прохорово-Межда-Скалица-Генерал Тошево-Голям Манастир-Малък Манастир-Пчела-Изгрев-Елхово
Елхово се намира в близост до Сакар, но сериозни изкачвания нямаше. Гористите местности не предлагаха кой знае какви изгледи, а по време на целия път така и не се натъкнах на нито една чешма, така че се снабдявах с вода от селските магазини.
И така, без кой знае какви премеждия или интересни обекти по пътя, 75 км по-късно паркирах БПС-то пред...
Центърът на Елхово е скромен, но добре изглеждащ. Намерих заведение, което предлага вегетарианска храна и попълних енергийните си липси. Хотелът предлагаше много добри условия и след като успях да убедя служителката на рецепцията, че няма начин колелото ми да остане извън стаята, се нанесох. Трябваше да си почина. На следващата сутрин ме чакаха нови километри, комбинирани с пешеходен преход до пещера Дрънчи дупка.
18.08.2019
В добро настроение и при ясно време, поех по пътя към село Мелница. Селото се намира на броени километри от ГКПП Лесово и българо-турската граница, затова и не бях изненадан от натовареното движение, многобройните тирове и коли с турска регистрация, които фучаха по пътя без много-много да се съобразяват с мен.
Разстоянието от Елхово до Мелница е 18 км в едната посока. Пътят е добър, като непосредствено преди селото ме очакваше първото заслужаващо да се отбележи изкачване, но то е твърде кратко и бързо се преодолява.
Екопътеката, водеща към пещерата се намира на края на селото, но трябва да попитате местните, тъй като първите табели, по които да се ориентирате, се намират доста зад последните къщи и няма как да знаете дали сте на прав път.
Пътеката е достатъчно широка по нея да се премине с автомобил. Иначе веднъж поели по нея, няма как да се заблудите дори и при отсъствието на указателни табели - тя води само напред.
Покрай екопътеката минава река Воденична, която е приток на Тунджа,
така че освен гласовете на птиците, по пътя ви съпровожда и песента на
потока.
Може би два-три километра ви делят от последните къщи на селото до пещерата. Останах изненадан, че непосредствено до нея имаше църковен храм. И то храм, който си личеше, че е тук от скоро. Запознах се с основателката му - ктитор д-р Дора Стоева - изключително енергичен и разговорлив човек, който ми разказа подробно за създаването на храма "Рождество Пресвято Богородично". Довършителните работи по него бяха в разгара си и му предстоеше откриване след около месец. Нямаше как да обещая, че ще присъствам на откриването, но останах поласкан от поканата, а след като д-р Стоева уважи молбата ми да огледам вътрешността на храма, се сбогувах с нея и тръгнах към Дрънчи дупка.
До самата пещера няма как да се стигне, тя остава под дървените ограждения около нея. Според информацията в мрежата пещерата е пропастна и с денивилация от 24 метра, а на дъното й тече подземна река. Името си получила заради характерния звук, който се чува при хвърлянето на камък в отвора й. Аз не дочух нищо особено щом го направих, но кой знае..,
Останалата част от деня се състоеше в прибиране обратно до Елхово, разходка из града и намиращия се близо до него резерват Долна Топчия.
19.08.2019
Удовлетворен от престоя си, рано на другия ден се стегнах за път. Падаше се неделя и не без затруднения успях да открия работещ магазин, за да си взема нещо за хапване преди следващия етап от пътуването. Оставих Елхово зад гърба си и поех по познатия ми вече път към с. Мелница, само че този път хванах отбивката за Тополовград.
Едва тук започна да се усеща по-осезаемо Сакарския релеф, въпреки че изгледите, които се откриваха встрани от шосето бяха с почти равнинен привкус. Изкачванията не бяха кой знае колко стръмни, но пък за сметка на това продължителни.
Вече в Тополовград, осъзнах че времето е напреднало и наближава обяд, а по-нататъшния ми маршрут не предлага допир с друг град и възможностите, които той носи. Обядвах в едно крайпътно заведение и с ясната мисъл, че оттук нататък ми предстои най-вече каране до вечерта, хванах пътя към село Хлябово. Близо до него се намираше и последната цел от пътуването ми - долменът Нъчеви чаири.
На излизане от Тополовград релефът вече си стана планински, а пътят започна да се вие в прегръдката на гори.
12 км ви делят от Тополовград до самия долмен. Изминах ги сравнително бързо и вляво от пътя открих отбивката за обекта. Заключих БПС-то на една крайпътна табела и поех по каменната пътека надолу.
Долменът представлява структура от масивни каменни плочи, които оформят погребална камера с различни ниши и отделения. Те са предшественици на тракийските гробници и в тях са се полагали само значими личности.
Макар Сакар да е богат на долмени, този край село Хлябово (Нъчеви чаири) е най-големият в България и един от най-добре запазените, което го прави задължителен за посещение, ако искате да се докоснете до подобна историческа ценност.
От Хлябово, поех в посока Българска поляна, Главан и Мъдрец. Единствено пътят между последните две села търпеше критики, но за сметка на това през повечето време се наслаждаваш на гористи местности. Умората започна да се усеща след Полски градец, но вече бях минал най-значителната и тежка част от маршрута и нямах особености затруднения с прибирането. Ентусиазмът от преживяното прави всяка трудност незначителна и остават единствено хубавите спомени.
