Около Старозагорските бани с колело

24 / 25.03.2023

"Единствената посока е напред."

 Първите дни, в които пролетта загатна за себе си с температури от порядъка на двайсетина градуса ме завариха на път за Средна гора и района около Старозагорските бани, където има интересни обекти и забележителности. Някои от тях вече бях посещавал - други тепърва предстоеше.

 ДЕН 1

(Нова Загора - Старозагорски бани - връх Момина гърди - Богородична стъпка - с. Богомилово)

На път за първата цел за деня - връх Момини гърди (652 м). Маршрутът от баните не е дълъг, но изкачването е стабилно, което в комбинация с ронливата пътека нагоре е фактор, който не бива да се подценява.

Стара беседка със стара, но актуална табела.

На самият връх. Гледка от него не се разкрива, но по пътеката надолу такава все пак има и то нелоша.

Богородична стъпка се намира съвсем наблизо и прибавих и нея в списъка с дестинациите си за деня. От нея започва и пътека за изкачването на връх Големия кайряк (636 м), но тя се оказа толкова непроходима и губеща се в трънаците, поне в първите си неколкостотин метра, че бързо загубих желание да проуча дали цялата е в такова състояние.

В село Богомилово се запознах с този пухкав приятел. Чакаше с аристократична изисканост и търпение пред местния магазин и се присъединих към компанията му, разделяйки храната си с него.

Слънцето клонеше на запад, с което си отиваше и първия ден от велопрехода, така че се отправих към мястото си за нощувка в Богомилово.

 

 

 

 

 

 

 

ДЕН 2

(с. Богомилово - с. Кирилово - Римска вила в местността Чаталка - с. Елхово - с. Сладък кладенец - с. Лозен - връх Пачовец - Старозагорски бани - Стара Загора - Нова Загора)

Денят започна с кафе в Богомилово и неочаквано високи температури за мартенска сутрин. Без да губя време, поех към Кирилово и после на север през Средна гора към селата Елхово и Сладък кладенец.

Между Кирилово и Елхово, близо до поречието на Сазлийка, в местността Чаталка се намира римска вила, която и до днес не е добре проучена. За съжаление навярно е ставала обект на иманярски набези, поне от информацията, до която се добрах, както и от състоянието, в което се намира.

Стените са погълнати от растителност и почва и едва се открояват сред пейзажа, а достигането им, дори и в ранна пролет, когато нищо не се е разлистило, не е лесна работа.

 

с. Сладък кладенец. Преди се е  казвало "Шекер бунар" и всъщност сегашното му име е превод на старото от турски. Население - около 200 души.

с. Лозен. До 1997 г. носи името Руда заради добива на ценни минерали и руда в землището му.

След с. Сулица хванах пътя за с. Казанка, но този път целта ми не бяха водопадите на Казането, а скалните образувания на връх Пачовец, издигащ се над селото. До него няма пътека и трябва да го изкачите през шубраците, които за щастие не съставляват голяма част от пейзажа в местността.

 

 

Поглед към с. Казанка.

Не намерих много информация за произхода на скалните образувания, но някои източници твърдят, че в местността е съществувало светилище, което и до ден-днешен не е проучено и документирано.

Това беше добър старт на многодневните преходи за 2023 г. Добрах се до местности, които отдавна са ми в списъка, но все ги слагах назад в списъка ми с приоритети. Слънчевите дни в края на март обаче бяха прекрасен повод да поправя тази неправда.