През Еленския Балкан

22 / 23. 06.2023

(До хижа Буковец, Христовски водопад, Марянски манастир, яз. Палици и още...)

 

Двудневен велопреход до прекрасни кътчета в Еленския Балкан между проходите Твърдишки и Вратник. Част от местностите ми бяха познати от предишни карания, докато през други преминах за пръв път. Имаше опции маршрутът да се разклони към още села, махали и местности в региона, но на този етап не разполагах с достатъчно време.

На хижа Буковец, където вода нямаше, но пък времето, прекарано в сенките на вековната гора, винаги е приятно ( а и за сметка на това имаше бира) Беше краят на юни, но хижарят сподели, че едва в последните няколко дни може да се наслади на слънчеви дни без буреносни облаци или мъгли, така че оценях факта, че съм уцелил прозорец с хубаво време за прехода.

В хижата бях единственият посетител, ако не се брои полският гражданин, който беше отседнал от близо седмица там и явно се наслаждаваше на престоя си, щом след всеки ден, все си го удължавал.

Сутринта беше ясна и топла. Очакваха ме температури от близо 40 градуса днес, а на мен ми престоеше около 120 км велопреход.

Храмът "Св. пророрк Илия" в с. Буйново. До 1800 г. тук се е намирал манастир, който бил опожарен и разрушен от кърджалиите. След 1836 г. буйновци започват градежа на черква на мястото на манастира.

След като минах покрай селата Нешевци, Лазарци и Хъневци, подминах Илаков рът и се отбих до Христовския водопад - може би една от най-популярните и емблематични дестинации в сърцето на Еленския Балкан. 

Водопадът е с височина десетина метра, но широчината и каменистия праг, на който се намира му дават прозвището "Малката Ниагара".

 

Напуснах усоите на гората и поречието на Мийковска река и след няколко километра се добрах до Руховци и Марян.

Марянският манастир "Св. Преображение Господне" е основан между осми и девети век и има интересна история. Известни легенди го свързват с гроба на Борис I Михаил, който се намирал в основите на старите черква. Друго предание гласи, че тук е отседнала сестрата на Иван Шишман - княгиня Мара, която дала името на селото и манастира.

Напуснах село Марян, което към днешна дата наброява около 80 души и поех по нови планински пътища към Стара река и прохода Вратник. 

На път за Палици може да се попадне на тази внушителна гледка към първенеца на Елено-Твърдишкия дял на Стара планина - връх Чумерна (1536 м)

На брега на яз. Палици. В местността се намира почивна база и комплекс. Мястото е приятно и ако бях от хората, които се интересуват от риболов, щях да проявя по-голям интерес към него.

Около село Изгрев се намира местността, където последните четници на Хаджи Димитър и Стефан Караджа дават отпор на врага. 

Нека се помни. 

Поклон!

Последваха селата Божевци и Средорек, където пекът и умората започнаха да стават по-осезаеми.

В Стара река спрях за десетминутна почивка, комбинирана с кроасан и кафе преди да започна изкачването на Вратник.

Път ли е... все ще има повод да го изминеш.

Сгушена в тревите чешма. Вода има, но като цяло възможностите да си напълните бутилката са предимно от южната страна на прохода.

Малко след село Бяла беше най-мъчната част от прехода, но и тя остана зад гърба ми щом ме посрещна табелата на Сливен. 

Като цяло местностите, през които преминах заслужават повече внимание и ако е рекъл Бог, ще ги въведа в други от плановете си.

Засега - толкова :)

Велоден до Свободен

 08.03.2023

"Когато имаш цел, цялата Вселена те вижда."
 

Релаксиращ слънчев велопреход с обща дължина от 80 км до село Свободен, община Раднево.

С мирис на пролет...

Около Старозагорските бани с колело

24 / 25.03.2023

"Единствената посока е напред."

 Първите дни, в които пролетта загатна за себе си с температури от порядъка на двайсетина градуса ме завариха на път за Средна гора и района около Старозагорските бани, където има интересни обекти и забележителности. Някои от тях вече бях посещавал - други тепърва предстоеше.

 ДЕН 1

(Нова Загора - Старозагорски бани - връх Момина гърди - Богородична стъпка - с. Богомилово)

На път за първата цел за деня - връх Момини гърди (652 м). Маршрутът от баните не е дълъг, но изкачването е стабилно, което в комбинация с ронливата пътека нагоре е фактор, който не бива да се подценява.

Стара беседка със стара, но актуална табела.

На самият връх. Гледка от него не се разкрива, но по пътеката надолу такава все пак има и то нелоша.

Богородична стъпка се намира съвсем наблизо и прибавих и нея в списъка с дестинациите си за деня. От нея започва и пътека за изкачването на връх Големия кайряк (636 м), но тя се оказа толкова непроходима и губеща се в трънаците, поне в първите си неколкостотин метра, че бързо загубих желание да проуча дали цялата е в такова състояние.

В село Богомилово се запознах с този пухкав приятел. Чакаше с аристократична изисканост и търпение пред местния магазин и се присъединих към компанията му, разделяйки храната си с него.

Слънцето клонеше на запад, с което си отиваше и първия ден от велопрехода, така че се отправих към мястото си за нощувка в Богомилово.

 

 

 

 

 

 

 

ДЕН 2

(с. Богомилово - с. Кирилово - Римска вила в местността Чаталка - с. Елхово - с. Сладък кладенец - с. Лозен - връх Пачовец - Старозагорски бани - Стара Загора - Нова Загора)

Денят започна с кафе в Богомилово и неочаквано високи температури за мартенска сутрин. Без да губя време, поех към Кирилово и после на север през Средна гора към селата Елхово и Сладък кладенец.

Между Кирилово и Елхово, близо до поречието на Сазлийка, в местността Чаталка се намира римска вила, която и до днес не е добре проучена. За съжаление навярно е ставала обект на иманярски набези, поне от информацията, до която се добрах, както и от състоянието, в което се намира.

Стените са погълнати от растителност и почва и едва се открояват сред пейзажа, а достигането им, дори и в ранна пролет, когато нищо не се е разлистило, не е лесна работа.

 

с. Сладък кладенец. Преди се е  казвало "Шекер бунар" и всъщност сегашното му име е превод на старото от турски. Население - около 200 души.

с. Лозен. До 1997 г. носи името Руда заради добива на ценни минерали и руда в землището му.

След с. Сулица хванах пътя за с. Казанка, но този път целта ми не бяха водопадите на Казането, а скалните образувания на връх Пачовец, издигащ се над селото. До него няма пътека и трябва да го изкачите през шубраците, които за щастие не съставляват голяма част от пейзажа в местността.

 

 

Поглед към с. Казанка.

Не намерих много информация за произхода на скалните образувания, но някои източници твърдят, че в местността е съществувало светилище, което и до ден-днешен не е проучено и документирано.

Това беше добър старт на многодневните преходи за 2023 г. Добрах се до местности, които отдавна са ми в списъка, но все ги слагах назад в списъка ми с приоритети. Слънчевите дни в края на март обаче бяха прекрасен повод да поправя тази неправда.