До крепостите Маркели и Русокастро

 "По-добре да вървиш напред в мрака, отколкото да се върнеш назад за фалшива светлина"

11.07.2022

 Еднодневен велопреход до крепостите "Маркели" и "Русокастро".

 Пристигнах около обяд в Карнобат, където беше моята отправна точка. Нямаше да хвана по-прохладните часове, а се очертаваше да се пека през предстоящите стотина километра в един от жарките юлски дни. Изпих набързо една кафе от автомата на гарата и завъртях към първата си цел за деня - "Маркели".

Слязох от натоварения път за Стралджа и след поредното изкачване, видях табелата за крепостта. Наложи ми се да покарам още пет-шест километра след отбивката, за да стигна до самата нея.

 

Охрана нямаше, билетната каса не работеше, така че бях единствения човек на обекта. 

 

 

 

 

 

А ето го и него:

 

Крепостта датира от късната античност, нейното разположение е ключово - тя има зрителна връзка с няколко прохода, защитена е от скални отвеси и от коритото на река Мочурица. Изиграва стратегическа роля в походите на няколко византийски владетели, сред които и злополучният Никифор Геник.

От "Маркели" до разклона за главния път следват поредица от изкачвания и спускания, вярно не са особено стръмни, но и не ти позволяват да навлезеш в ритъм. За сметка на това гледките и в двете посоки не са лоши.

 

Поех на юг и последва приятно спускане, в края на което ме очакваше неприятна изненада - пред мен изникна табелата на село Крумово градище. Извадих телефона, за да видя къде се бях отклонил. Да, класическата грешка - придържаш се плътно вдясно и не забелязваш, че има място, където трябва да се престроиш вляво, за да продължиш да следваш главния път. Нищо -грешката беше поправима дори и без да се връщам обратно. От Крумово градище имаше път, който излиза недалеч от разклона за село Детелина, а оттам вече ставаше лесно. Пътят за съжаление не заслужаваше да носи подобно гръмко название и по него се движеше само селскостопанска техника, но по един или друг начин преминах през чакъла и буренясалите площи и се прикачих отново на верния маршрут.

След село Детелина - нова изненада. Въпреки, че колко да е изненада провеждането на пътен ремонт... често си ги уцелвам. И така едни десет-петнайсет километра заобикалях пътностроителни машини, изчаквахме се с автомобилите по стеснените участъци и орах в прашните насипи с 25- милиметрови гуми. Получи се супер. На края с трепет се сещаш, че на връщане ще се наложи да повториш всичко.

 

Нито в Аспарухово, нито в Трояново попаднах на чешми. Жалко. Искаше ми да се поизмия малко от прахоляка и да напълня студена вода, но това щеше да почака. 

Нагънатия релеф продължи и след село Аспарухово. Вляво и вдясно - само ниви, а пред теб или изкачване, или спускане...

 

 

 

 

Няколко километра след отбивката за Русокастро, в далечината започнаха да се открояват очертанията на масивния скалист хълм. 

 

"Русокастро" означава "червена крепост", а името подхожда напълно - скалата на която е издигната има ръждив цвят и ярко се откроява на фона на околните полета и синьото небе. Някакси остава впечатление, че мястото й не е тук. Сякаш червената скала в средата на нищото е спусната от ръката на Бог.

 

След кратко, но стръмно изкачване, може да се озовете и на върха, където са останките на крепостта. Отгоре се разкрива добра гледка във всички посоки.

 

 

 

Храмът "Св. вкмч. Георги Победоносец", изграден на мястото на някогашния манастир, намирал се тук през средновековието.

 

Използвах момента да хапна и да се подкрепя с малко вода, която вече бе намаляла до критичното ниво. 

След като безрезултатно претърсих местността за пещерата Русина дупка, се разделих и с тази забележителност. 

Близо до Русокастро се намира село Желязово. До него се достига по тесен път, който буквално върви в основата на скалистия хълм. 

За мен обаче представляваше по-приятна гледка чешмата, на която се натъкнах случайно, връщайки се обратно на асфалта. Близо до нея стърчи плоча с възпоминателен надпис за победата на Иван Александър над византийските войски. Така че крепостта освен запомнящ се външен вид, е свързана и със значими исторически събития.

 

 

 

 

 

 Следващите километри нямаше да ми поднесат нищо ново - предстоеше ми да се върна долу-горе по същия път, да събирам прахоляка от пътностроителните дейности и може би най-приятната част беше кенчето бира в село Аспарухово.