От Пазарджик до София

 През Панагюрище и Вакарел до столицата

11.08.2021 

Няма по-хубаво време от това, в което надяваш колоездачните ръкавици и нагласяш шлема, давайки си сметка, че разполагаш с деня пред теб. Поглеждаш към надигащото се слънце и позлатяващия асфалт, осъзнавайки че те очаква път и че от теб зависи как ще се справиш. Всичко останало може да почака. Единственото, което не чака, това е животът.

Пътуването от Пазарджик до Панагюрище не ми предложи нищо особено. Профилът става нагънат едва в последните километри преди Панагюрище, а хълмовете, покрай които криволичи пътя, са голи.

През с. Попинци и покрай с. Бъта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отбивка из Панагюрските улици и мемориалния комплекс "Априлци".

Паметникът е изграден на хълма Маньово бърдо през 1976 г, по случай стогодишнината от Априлското въстание.

Оборище е друго възрожденско селище, което посетих съвсем набързо. В местността между датите 14-ти и 16-ти април 1876 г. се провежда събрание, на което се взема решение за избухване на въстанието.

Спрях да си налея вода от една крайпътна чешма преди Поибрене. Там вече правеха същото двама души, спрели колата си на отбивката. Заговорихме се и те останаха изненадани от решението ми да стигна до София през Вакарел и гара Елин Пелин.

"По-добре мини през Смолско и Байлово. Натам накъдето си тръгнал е само баири"

"Аз за тях съм дошъл", отвърнах.

"Обичаш да катериш ли?'

"О, да".

Остатъкът от пътуването беше тежък и изтощителен не толкова заради непрекъснатите изкачвания, а заради безводието. Останах без капка вода в най-голямата жега с доста километри пред себе си до Вакарел, където в крайна сметка спрях за хидратираща почивка преди да завъртя останалите километри до София, с което велопрехода чукна 160 км за деня.