До хижа Аида и местността Айкаас в Родопите

24 /25.06.2021

 

Когато не намираш време за нещата, които те изваждат от сивото ежедневие и се затваряш ден след ден в черупката на своя живот, накрая няма да забележиш как той е отлетял. Времето има лошия навик да отнема освен младостта, така и шансове и възможности, които не се повтарят. Утре ще си изпратил един залез повече, днес си посрещнал един  изгрев повече, така че използвай го.

 

Местността Айкаас не е много популярна туристическа дестинация. Намира се в рида Мечковец, разположен в североизточните части на Родопите, след Хасковските минерални бани.

Моят маршрут започна от Чирпан в посока Скобелево. До въпросното село се стига по път, който е по-подходящ за МТВ, отколкото за шосеен, но не ми е за първи път да се натъквам на такива неприятни изненади, така че приех всичко философски и се преборих с пясъците и дупките.

За да стигнете до Скобелево, трябва да минете през този стар мост. Не съм сигурен, че е безопасен, тъй като по-късно научих от местните, че преминаването по него е на свой риск. Въпреки това леки автомобили все още го използват за преминаване над Марица.

Река Марица. Въпреки че около моста имаше места за риболов, не забелязах типичната мизерия за такива местностти - водата и брегът бяха сравнително чисти.

В Скобелево минах транзит и продължих в посока Върбица.

На влизане във Върбица спрях, за да окажа помощ на костенурка, обърната по гръб. Беше насред шосето и нямам представа как е успяла да се озове в това положение, но бързо оправихме нещата и я върнах обратно в тревата встрани на пътя.  

Исках да измина колкото се може повече километри преди температурите да се качат до 38-39 градуса, каквито бяха прогнозите за въпросния ден, затова продължих без да се бавя към Горски извор.

Малък водоем между селата Горски извор и Светлина. 

След село Светлина съжалих, че не съм спрял във Върбица, за да си взема вода. Бях останал без капка и спрях в село Сусам, последното преди Хасковските минерални бани. В селския магазин обаче минералната вода бе свършила, но продавачката ми каза, че очаква зареждане на стока всеки момент. Реших, че една кратка почивка на сянка няма да ми дойде зле, пък и общо взето нямах голям избор - да тръгнеш на път при тези температури без вода си е чисто самоубийство.

Сусам е Хасковско село с население от около 500 души. Намира се на няколко километра от Минералните бани и на 20 км западно от Хасково. Населението е българско, християнско.

След около половин час бусът със стоката пристигна и успях да се снабдя с вода за из път.

"Само, че не е изстудена", каза ми жената зад тезгяха.

Махнах пренебрежително с ръка.

"Вода да е", казах.

Без вода нищо не става.

В Хасковските минерални бани термометърът вече показваше над 33 градуса. Намерих хубаво местенце за хапване с богато на вегетариански гозби меню и чудесно обслужване. Казва се механа "Банска къща" и си позволявам да й направя реклама. Аз останах доволен. След зеленчуковата супа проведох телефонен разговор с домакина на хижа Аида, където се канех да пренощувам и се уговорихме кога да се срещнем, за да отключи хижата. Домакинът се казва Хубен Добрев и телефонът на който отговаря беше различен от този, който фигурираше в интернет, но с малко повече настоятелност успях да го издиря. 

До хижа Аида се стига като веднага след Хасковските минерални бани поемете към село Горно Брястово.

Изкачване към село Брястово. Кратък, но жесток баир, който изкатерих с около десетина км/ч. Температурата се вижда на дисплея - 42 градуса.

На влизане в Горно Брястово. Има и махала Долно Брястово, но тя се намира по-близо до Хасковските минерални бани. Горно Брястово е разположено в подножието на хълма Гарваница.

В селото има къщи за гости, а в местностите около него интересни забележителности. Моят път обаче водеше натам, накъдето сочеше табелата най-горе.

Поглед към Минералните бани от изкачването за хижа Аида. В далечината се подават и съседните села, през които бях преминал на идване. 

Хубен Добрев се оказа отзивчив и любопитен мъж, който има внук, запален от колоезденето. Поговорихме си на тази тема, както и за местата, на които бях ходил. Послушах съвета му да не се изкачвам до самия връх Аида, тъй като е само с няколко метра по-нисък от местността Айкаас, гледката от него не е чак толкова хубава, а и за да си нямам проблеми с военните и техните кучета, тъй като на самия връх има военна база.

В хижата бях единствения посетител. За съжаление ако я посещавате, освен че трябва да се уговорите предварително с хижаря, трябва и да си донесете достатъчно провизии, тъй като там дори водата не е годна за пиене и идва през три хиодрофора чак от село Ябълчево. За мен това не представляваше голям проблем - въпреки умората се спуснах обратно в минералните бани, където вечерях и се запасих с храна.

Указателна табелка към Сини връх, която ме изненада. Доколкото знам Сини връх е доста далеч като местоположение от хижа Аида, но пък може и да греша.

На връщане към хижата. Слънцето се канеше да си ходи след като цял ден си свърши добре работата и ме изцеди до капка. Да караш с тежка раница в такива жеги е нещо, което искам да си причинявам по-рядко, но пък усилията ми останах възнаградени и преди нощта да е прегърнала Мечковец, се насладих на разходка в неговата сърцевина.

На другия ден станах около 7 ч и излязох за да подишам горския въздух и да послушам песента на птиците. Въпреки ранният час, температурите вече бяха около 22-23 градуса. Задаваше се поредният жарък ден, но този път бях добре подготвен и знаех какво да очаквам от профила на маршрута, както и какви са особеностите на местните села. Рано сутринта се изкачих до местността Айкаас. Гледката наистина е внушителна. Айкаас (или Мечите дупки) се намира на около 800 м надморска височина и пред вас се открива просторна гледка в радиус от 30 км в три посоки. Фронтално се вижда връх Драгойна, който със своите 813 м е един от най-високите в тези крайни части на Родопите. Известен е още с връзката си с Ангел войвода. Именно в усоите на този връх младият Ангел, родом от Драгойново започва хайдутстването си. Препоръчвам да се запознаете с историята на този велик мъж от книгата на Руси Димитров Ангел войвода.

От панорамния праг на рида започва пътечка, водеща под скалите, където се намира пещера, която може да срещнете под различни имена - Айкаас или Утробата. Пещерата е известна като светилище на мечката В местността мечки рядко се появяват, но се срещат сърни, диви прасета и вълци.

Айкаас също така е изпъстрена с подземни галерии и стари рудници, прокопани преди векове. Предполага се, че тук е имало находища на злато.

Отдадох се на размишления за животът, който вечно тече, докато оставях зад гърба си родопските селца и катерех баир след баир, само за да се върна там, откъдето бях дошъл. Ако е вярно, че всички сме гости на земята и нищо не можем да задържим, то тогава не правя нищо по-различно от това да разгледам къщата, в която са ме поканили преди да си тръгна. 

Нищо няма да променим. 

Освен може би самите себе си. 

Дано да е за добро и по-често правим нещата, които ни карат да се чувстваме живи.