Яз. Цонево и Доброванските гъби 19.05.2021

Еднодневните трипове винаги са изтощителни и лошото при тях е, че постоянно трябва да се съобразяваш с времето и да се придържаш към начертания план колкото е възможно по-стриктно. Хубавите им страни са тези, че могат да се предприемат почти по всяко време и са свързани с по-малко разходи. 

Улових хубав слънчев ден в източните части на Стара планина по време на тази велоразходка, която започна от Айтос рано сутринта и завърши пак в Айтос в късните следобедни часове.

Първата ми цел в списъка се казваше Чудните скали на яз. Цонево. За да стигна обаче до нея първо трябваше да ми на през чудните пътища на България - те вечно са в ремонт и никога не са оправени напълно. Апропо - Айтоския проход е кошмарен за колоездене и не бих минал отново през него ако имам друг избор.

Вече в Дъскотна. След селото кипяха ремонтни дейности на пътната настилка. Е, кипяха е силно казано, но да кажем, че имаше тук-там и някой, който не се подпира.

След малко повече от 40 км се появява тази гледка. Язовир Цонево е с площ 17 кв.км и дължина 30 км и е третият по големина в България.

До т.нар. Чудни скали се стига по отбивка вдясно от главния път за Провадия.

Мястото беше красиво и с хубави гледки, но понеже е популярна туристическа дестинация, едва ли е много спокойно. А по обратния път до отбивката за Руен попаднах на приятни и усамотени местенца встрани от главния път.

На влизане в Руен часът бе малко след 12 на обяд, а километражът показваше изминати близо 90 км. В Руен спрях за обедна почивка преди да се отправя към втората цел за деня - Доброванските гъби.

Бира. 

Сянка. 

Живот.

Руен е административен център на едноименната община. Самото село е с население около 2500 души, с преобладаващо турско население.

Моят път продължи на изток, през село Преображенци в посока Сини рид.

На върха на планинския масив е кацнало село Сини рид. Според табелата до там ме деляха 6 км.

И най-тежката част официално настъпи. Изкачването до Сини рид не е шега - трябва да преодолеете близо 5 км с процент на наклона от 8-9 процента.

За да стигнете до Доброванските гъби след Сини рид се поема на североизток в посока Рудина и Рожден. 

Доброванските гъби са получили името си от несъществуващото днес село Доброван, което се е намирало във въпросната местност. Представляват скални образувания с форми, напомнящи на гъба и макар да не са толкова известни колкото техните родопски събратя от Бели пласт, също имат своя чар и заслужават да се видят.

Гъбите са три, като най-голяма и с най-ярко изразена форма е средната.

От възвишението, където се намират гъбите при ясно време може да видите и морето в далечината. Местността, както и самото село Сини рид са част от маршрута Ком-Емине.

Равносметката: 150 км в района на Еминска Стара планина, красиви гледки, интересни местности, гадни пътища, горещо време. Никога не съм поставял оценки на преходите си, тъй като дори и в най-лошия ще се намери нещо приятно и хубаво, така че не е бил напразен. Единственият велопреход, за който трябва да съжаляваш е неосъщественият.