връх Българка (1181 м) 25.05.2021

 (До най-високия връх на Източна Стара планина и Драгиева чешма)

Един велопреход, който бе заплануван от дълго време, но поради една или друга причина, все го отлагах.

Изкачването започва от северния край на квартал Република в Сливен и е с дължина около 17 -18 км, а процентът на наклон е между 5 и 7. Освен гъстата зеленина на Балкана, прегърнала пътя може да се насладите и на кратка почивка до някоя от крайпътните чешми.

В последните няколко километра започват да се откриват внушителни гледки на юг, но тъй като никога не съм бил вещ във фотографията, а и често пъти не се сещам да посегна към телефона докато съзерцавам някоя панорама, снимковия материал и този път е скромен.

От дясно на пътя се подава връх Кутелка, който е само със стотина метра по-нисък от Българка.

На този разклон се разделих с велосипеда и се отправих към самия връх. Минава се през пътечка в стар буков лес и след около километър сте на него.

Всичко е временно и нищо няма да остане същото. Не се опитвайте да го задържите, защото това са усилия, хвърлени на вятъра.

Хората са нещастни, защото не се чувстват свободни. Всичко друго са подробности. Липсата на свобода се корени във всичко. И често пъти ние самите си я отнемаме - робуваме на познати и непознати, на предразсъдъци, на страхове, на зависимости. 

След като се събрах отново с моя велодругар в подножието на върха, поех в посока Карандила. Няколко километра по-нататък е отбивката за Драгиева чешма.

Чешмата е изградена през 1932 г. от трудова дружина с командир полковник Петър Драгиев.

Вълнуващият преход бе с дължина около 150 км, като всеки един от тях си костваше усилията.

Яз. Цонево и Доброванските гъби 19.05.2021

Еднодневните трипове винаги са изтощителни и лошото при тях е, че постоянно трябва да се съобразяваш с времето и да се придържаш към начертания план колкото е възможно по-стриктно. Хубавите им страни са тези, че могат да се предприемат почти по всяко време и са свързани с по-малко разходи. 

Улових хубав слънчев ден в източните части на Стара планина по време на тази велоразходка, която започна от Айтос рано сутринта и завърши пак в Айтос в късните следобедни часове.

Първата ми цел в списъка се казваше Чудните скали на яз. Цонево. За да стигна обаче до нея първо трябваше да ми на през чудните пътища на България - те вечно са в ремонт и никога не са оправени напълно. Апропо - Айтоския проход е кошмарен за колоездене и не бих минал отново през него ако имам друг избор.

Вече в Дъскотна. След селото кипяха ремонтни дейности на пътната настилка. Е, кипяха е силно казано, но да кажем, че имаше тук-там и някой, който не се подпира.

След малко повече от 40 км се появява тази гледка. Язовир Цонево е с площ 17 кв.км и дължина 30 км и е третият по големина в България.

До т.нар. Чудни скали се стига по отбивка вдясно от главния път за Провадия.

Мястото беше красиво и с хубави гледки, но понеже е популярна туристическа дестинация, едва ли е много спокойно. А по обратния път до отбивката за Руен попаднах на приятни и усамотени местенца встрани от главния път.

На влизане в Руен часът бе малко след 12 на обяд, а километражът показваше изминати близо 90 км. В Руен спрях за обедна почивка преди да се отправя към втората цел за деня - Доброванските гъби.

Бира. 

Сянка. 

Живот.

Руен е административен център на едноименната община. Самото село е с население около 2500 души, с преобладаващо турско население.

Моят път продължи на изток, през село Преображенци в посока Сини рид.

На върха на планинския масив е кацнало село Сини рид. Според табелата до там ме деляха 6 км.

И най-тежката част официално настъпи. Изкачването до Сини рид не е шега - трябва да преодолеете близо 5 км с процент на наклона от 8-9 процента.

За да стигнете до Доброванските гъби след Сини рид се поема на североизток в посока Рудина и Рожден. 

Доброванските гъби са получили името си от несъществуващото днес село Доброван, което се е намирало във въпросната местност. Представляват скални образувания с форми, напомнящи на гъба и макар да не са толкова известни колкото техните родопски събратя от Бели пласт, също имат своя чар и заслужават да се видят.

Гъбите са три, като най-голяма и с най-ярко изразена форма е средната.

От възвишението, където се намират гъбите при ясно време може да видите и морето в далечината. Местността, както и самото село Сини рид са част от маршрута Ком-Емине.

Равносметката: 150 км в района на Еминска Стара планина, красиви гледки, интересни местности, гадни пътища, горещо време. Никога не съм поставял оценки на преходите си, тъй като дори и в най-лошия ще се намери нещо приятно и хубаво, така че не е бил напразен. Единственият велопреход, за който трябва да съжаляваш е неосъщественият.