Изкачването не е нещо особено, денивилацията му от Гурково до рудника е 500 метра, което не малко, но километрите са над 16, което прави процентът на наклон не толкова страшен.
Моят нов байк - Specialized Sirrus. Стабилна машина за стабилни преходи.
На импровизиран мост над реката. Течението й доста буйно и я уцелих в момент, когато е най-пълноводна, заради топенето на снеговете. Нагоре изобилства от речни падове, водоскоци и поточета, които шуртят по скалите, разбиват се в пътя и се вливат в коритото на реката.
От табелката стана ясно, че тази чешма дава вода на случайни пътници като мен от 2017 г.
На височина над 800 метра снегът все още е обичайна гледка.
На места пътят буквално свършваше и преминаваше в песъчлив терен, или се губеше под водата на придошли поточета. На други места пък бе осеян с паднали камъни и скали, което ми напомняше, че преминаването в близост до скалните отвеси трябва да е с повишено внимание.
И спирка за поредната снимка.
Рудник "Паисий" е част от Балканбас и тук са се добивали черни каменни въглища. Днес рудникът е изоставен и природата бавно поглъща старите сгради и съоръжения.




























Няма коментари:
Публикуване на коментар