(От Колена до Милкини скали, връх Черньовец и спускане до хижа Морулей)
(From Kolena to Milkini skali, Cherniovets peak and Moruley hut)
13.04.2021
Планът ми за въпросния ден бе да посетя природната забележителност Милкини скали, намираща се в Средна гора, на 6-7 км северно от село Колена. Достигането до там не се оказа толкова лесно, колкото очаквах.
My plan was to visit Milkini skali, a protected area with rock formations in mountain Sredna gora in Bulgaria. The place is found at 6-7 km from Kolena village but to reach there was more difficult than I expected.
През миналата година бях минавал по черния път между Дълбоки и Колена и сега реших отново да го използвам. Оказа се обаче че от дъждовете река Коленска, както и някои нейни потоци са заляли пътя и трябваше да търся бродове и алтернативни начини за преминаването на разливите. Това ме забави осезаемо. Кисненето във водата е ясно - не успях да се измъкна сух от препятствията.
Last year I was passed through the dirt road between Kolena and Dalboki, so I decided to use it again, but unfortunetly some parts of the road was under water. Kolenska river was rising its level and this was a problem, so I start searching places where to pass by and this slow me down. And of course, I couldn't cross the water and staying dry at the same time.
Вече в село Колена. Оттук започва изкачването към Милкини скали.
This is Kolena village and here starts the climbing for Milkini skali.
Река Коленска. Нивото й се е покачило значително и по пътя след селото също има наводнени участъци, макар и лесно преодолими.
Kolenska river is down there. The water level is high and after the village there is sections with mud and large puddles.
В далечината вече се вижда местността Милкини скали, която е защитена територия.
And from here you can see already Milkini skali.
Байкът се справяше добре с терена,доколкото може да се очаква от хибрид.
My bike was dealing good with road conditions beside it's a hybrid bike.
Ето ги и Милкини скали. Изградени са от дребнозърнести пясъчници и освен причудливия си външен вид, представляват интерес и за любителите на скалното катерене.
And tjhis is Milkini skali. They are sandstone rocks and have and interesting look. The rocks also attracting the fans of rock climbing in Bulgaria.
Тук беше моментът, в който трябваше да поема обратно.Реших обаче да продължа напред. Приложението на телефона ми показваше, че пътят, който преминава покрай Милкини скали отвежда близо до връх Черньовец (817 м), след което се спуска от северозапад до хижа Морулей. Казах си, че ще обогатя прехода си с една по-екстремна обиколка из Средна гора. Оказа се по-екстремна, отколкото предполагах.
This was the moment when I should go back. But then I decided to go forward. The app on my phone was showing me that the dirt road is leading near Cherniovets peak (817 meteres) and then its going to the Moruley hut. So I tell myself that I could make my trip more interesting and extreme. Unfortunetly, it's get too extreme for my taste.
Тук съм съвсем близо до връх Черньовец. Байкът си почива, а аз правя същото от другата страна на камерата.Пътеката след Милкини скали стана още по-лоша, както и очаквах, така че на места беше невъзможно да се кара, а постепенно теренът стана такъв, че преминах изцяло към велоносене и велобутане.
Here I am close to the Cerniovets peak. My bike is resting, so do I. The road after Milkini skali was getting worst, and its get umpossible to ride, so I was forced to carrying and pushing the bike.
Изглед от периферията на Черньовец.
A view near the peak.
След като преминах покрай върха, смятах че най-тежкото е минало, но за пореден път се оказа, че греша. Пътеката, която отвежда към Морулей бе всичко друго, но не и пътека. Беше храсталясала и наводнена и сигурно по нея не бе преминавал човек с месеци, а може и с години. Розовите и шипкови храсти бяха превзели терена. Да се връщам обратно вече бе късно, а до хижата ме деляха около 3 километра, така че си спретнах едно дране и газене из локвите, което ще помня дълго време. В крайна сметка обаче инатът надделя и след повече от час, се измъкнах от шубраците и проверих отново навигацията. Бях съвсем близо до главния черен път, отвеждащ до хижата. Излязох на него порядъчно издран и без капка вода в бидончето на колелото.
After I passed Cherniovets, I thought the worst is behind me, but it wasn't. The road to Moruley didn't deserve to call a road at all. It was bushy, muddy and only God knows where was the last time when it's been used by human beings. But it was too late to go back. There was 3 km to the hut, so I take a deep breath and start the adventure through the bushes. An hour later I finally managed to reach the main dirt road to the hut. In my bottle it was no water left.
Хижата беше затворена, но това не попречи на нейните пазачи - две огромни кучета да се нахвърлят отгоре ми. Справих се и с тях, след което напуснах територията на хижата и се спуснах в село Дълбоки.
The hut was closed, but their guardians - two large and evil dogs attacked me. I handle with them and then start the decent to Dalboki village.
Определено това беше един от най-трудните ми велопреходи. На всичкото отгоре бях притиснат от времето, тъй като прогнозите бяха за гръмотевични бури в късните следобедни часове. Но в крайна сметка имах щастието да се измъкна благополучно от всички ситуации.
This was one of my hardest cycling trips ever. The weather also was unstable and the expectains was to start raining before dark. But I was lucky after all.
