Около Странджа с колело 11 - 16.08.2020

 

 

 Подготовката за обиколката на Странджа започнах още щом установих, че кракът ще ме зарасне до края на лятото. В предходните дни се стремях да му давам повече почивка и да не го подлагам на екстремни натоварвания, именно с цел да е готов за предизвикателството, наречено Странджа планина. Въпреки цялата ми предпазливост, съществуваше реалната опасност да не успея с прехода, тъй като все още чувствах болки от счупването. Но така или иначе още преди първите слънчеви лъчи на 11-ти август, вече пътувах с влака в посока Бургас. Нощно пътуване с влак в родното БДЖ със сигурност не е най-приятното нещо, още повече когато се налага да го прекарате в коридора между вагоните. Но след малко повече от два часа железопътни неволи, слязох в Бургас, където ме посрещна гласът на чайките. 

Ден Първи

Часът беше около 6 сутринта и го започнах с чаша кафе на скамейките на гарата. Планът ми беше да се възползвам от слабия автомобилен поток по пътя за Крайморие и Черноморец, където е и отбивката за Малко Търново. Именно в Малко Търново трябваше да завърши първият етап от пътуването ми. Ето защо завъртях педалите и поех по околовръстното на разбуждащия се град.  

Километрите се нижеха бързо в началото. Асфалтът беше в отлично състояние, а изкачвания засега отсъстваха от картинката на релефа. Направиха ми впечатление табелите за внимание поради участъците с повишена концентрация на велосипедисти. Може би няма да е зле да ги има на повече места.

В село Крушевец спрях за кратка почивка и чашка кафе от местното магазинче. Слънцето вече бе започнало да се издига и да загатва за жаркия ден, който предстоеше. А на мен ми предстояха около 70 км до Малко Търново, заедно с отбивките към селата Индже войвода и Младежко, както и водопад Докузак.

На моста над река Младежка по пътя за едноименното село.

Поглед към река Младежка. Любопитното е, че изглежда така сякаш не тече наникъде. Листата, паднали от дърветата стояха необезпокоявано по повърхността й.

Село Младежко. Население - около 40 души. В края на селото се намира екопътеката Извори, както и пещери Леярниците.

Посетих село Младежко съвсем набързо и поех обратно към главния път. Като цяло се стремях да се опазя от големи натоварвания, за да изкарам целия преход.

Следващото село по пътя е Звездец. Намира се на територията на ПП Странджа. Население - около 550 души. На петнайсетина километра от селото се намира историческата местност Петрова нива, откъдето е започнало Илинден-Преображенското въстание.

Престоят ми в Звездец също бе кратък. Спрях, за да си взема храна и вода от местния магазин и да отдъхна за няколко минути.

Изглед от моста над река Велека. На запад се простира защитената местност Моряне, част от ПП Странджа.

На изток - Кривинизово, също част от ПП Странджа.

Няколко километра по-нататък се намира отбивката за село Бръшлян. Паркирах верния другар пред тази каменна плоча, изправяща се на броени метри от разклона. Стихът върху нея е част от популярната творба на революционера от ВМОРО Яни Попов "Ясен месец веч изгрява", превърнала впоследствие в своеобразен химн на Странджа.

Едва ли има човек, който е решил да се възхити на Странджа планина и да не е чувал за село Бръшлян. То е архитектурен паметник като в него са запазени автентични къщи от 17-ти, 18-ти и 19-ти век. 76 къщи на територията му са обявени за архитектурни паметници на културата. Селото е родно място на четниците Пано Ангелов и Никола Равишола, паметните плочи на които ви посрещат на влизане в Бръшлян. Там е лобното място на тези непримирими българи, загинали геройски в борба с турските потисници.

На края на селото започва екопътека между селата Бръшлян и Стоилово. Дължината й е десетина километра, а по пътя й се намира параклисът "Св. Пантелеймон", където има аязмо с вода, за която се твърди, че е лековита. Моят път, макар и също в посока Стоилово, обаче преминаваше обратно по главния път.

Няколко километра по-нататък хванах отбивката за село Стоилово. Водопад Докузак се намира в близост до пътя и посещението му не представлява никаква трудност. В близост до него има изградени кътове за отдих.

Шумът на падащата вода придава друго значение на почивката.

Следобедните часове на 11-ти август ме завариха пред тази табела. Моят път продължаваше надясно.

Настаних се в квартирата безпроблемно. Предлагаше абсолютно всичко, от което имах нужда, а за цената, на която я наех, си беше истинска находка.
 

 

 

 

 

 

 

Вече в досег с цивилизацията, се възползвах от оставащите часове до вечерта, за да се разходя из града, както и да снимам един от символите му - чешмите Големия и Малкия Врис.

Тъй като времето бе напреднало доста, а и умората вече бе налице, реших да вечерям и да отделя оставащото време за почивка и сън. Първото не се оказа толкова лесно. Така и не успях да намеря заведение, което да предлага адекватно обслужване или дори меню, а на останалите места, където попадах ми предлагаха кюфтета или кебапчета. С други думи - ад за един гладен вегетарианец, дошъл с колело от Бургас. В крайна сметка намерих решение, влизайки в един от по-големите магазини близо до центъра. Там накупих всичко, от което имах нужда. Не пропуснах и бирата :) 

Ден Втори 

Нямах особени планове за втория ден. Той включваше разходка из града и околностите му. Така че нащраках малко снимки сутринта и прескочих до параклиса "Св. Тома", който се намира по пътя за ГКПП Малко Търново. 

На това информационно табло, поместено в заслон по пътя за параклиса можете пък да се запознаете с Птичия часовник. Любопитна информация, особено за онези като мен, които не се бяха замисляли, че песента на птиците в гората си има своето темпорално разпределение.

Пред параклиса.

Прекарах остатъка от деня в квартирата си. Отне ми близо три часа въртене на телефони докато накрая успея да си намеря място за нощувка за следващата вечер. Поради коронавируса, доста от къщите за гости не работеха, в други пък нямаше свободни стаи, така че в крайна сметка с голяма доза късмет успях да открия свободно място за нощувка в къща за гости Анестеви в село Българи. 

Ден Трети

Определено най-екстремният ми Странджански ден от обиколката. Прогнозата беше за гръмотевични бури в следобедните часове, но аз поех на път рано сутринта с надеждата да посетя тракийското светилище Камъка и да се настаня в квартирата в Българи преди времето да се влошило. Запасих се с праскови, банани и кроасани и завъртях педалите в посока Граматиково. Тук е моментът да отбележа, че онова, което всеки трябва да предвиди при посещение на Странджа са онези досадни мухи, които те преследват навсякъде с целта да влязат под клепачите ти или най-малкото в ноздрите ти, както и комарите с манталитета на вампири. От тези гадове отърване просто няма. Трябва да се примирите, че ще бъдете порядъчно надупчени когато пътувате на открито. Аз се опитах да редуцирам спирките си до минимум именно с тази цел.

Пътят не беше от най-хубавите, но не и от най-лошите, по които съм пътувал. Лошото бе, че не можех да се възползвам качествено от спусканията. 

Приближавайки се до сърцето на Странджа, местностите стават още по-диви. 

До Камъка се достига по пътека вдясно от пътя. Има указателни табели и лесно може да се доберете до забележителността. Светилището е разположено в местността Каменска бърчина и е на възраст между 3 и 4 хиляди години. На това място по време на лятното слънцестоене траките почитали Бога Слънце. Върху каменните грамади ясно личат издълбани соларните дискове. 

Ако се покачите на една от каменните грамади, можете да направите и своеобразно посрещане на златния Странджански изгрев, както направих и аз.

Скално образувание "Гъбата". Отворът в основата вероятно е издълбан изкуствено и е използван с ритуални цели от траките.

На връщане по горската пътека от Камъка, посрещнах и първите дъждовни капки за деня. Подранил облак се беше настанил над местността и ме принуди да изчакам спирането на дъжда в близост до отбивката за светилището. Използвах престоя, за да се подкрепя с една праскова.

Когато поех отново на път, освен с хлъзгавия асфалт, трябваше се справям и с облаците комари, активизирали се от влажния въздух. 

Стигайки до Граматиково, забелязах, че тъмните облаци на хоризонта са понамалели и имаше изгледи да се добера до крайната си цел без повече премеждия.

Село Граматиково. Население - около 380 души.

Църквата "Св. Четиридесет мъченици". През 1877 г. е разрушена и опожарена, а впоследствие е възстановена от родолюбиви българи, изографисана отново, а от 2018 г. е паметник на културата с местно значение.

Между Граматиково и Кондолово се намира една от многото екопътеки в Странджа, които нямах време и възможност да премина.

И така, километрите и минутите се нижеха, за да ме отведат до село Кондолово. Носи името на българския войвода Георги Кондолов. Население - 11 души.

В Кондолово също не попаднах на място, откъдето да се снабдя с провизии, затова продължих към крайната си цел.

Село Българи се намира на по-малко от 20 км от морския бряг. Население - около 70 души. Известно е като българската столица на нестинарството и едно от малкото места в страната, където има запазени автентични вещи и обекти, свързани с този древен обичай. 

Каменната църква "Св.Св. Константин и Елена" в центъра на селото. През 1903 г. е опожарена от турците, но е възстановена няколко години по-късно, а днес е паметник на културата

Къщата за гости Анестеви е прекрасно място с един от най-любезните домакини, на които съм попадал. Цените за нощувка са народни, а доверието, с което се ползвате не може да бъде намерено на много места. 

Успях да се добера до квартирата, изпреварвайки гръмотевичните бури, беше около 2 ч следобяд, но ме очакваше неприятна изненада. Оказа се, че в селото няма магазин, а провизиите ми бяха на свършване. Осведомих се откъде пазаруват местните и се метнах отново на колелото. Трябваше да се добера до с. Кости, намиращо се на 7 км от Българи. Завъртях сериозно педалите - облаците отново бяха започнали да се сгъстяват.

Обратния път до Българи представлява седемкилометрово изкачване с процент на наклона около 5-6 %. Именно в последните километри ме посрещна нов облак и си взех хубав странджански душ, директно от природата. Естествено, щом се прибрах в квартирата, дъждът спря :)

Останалите часове от следобеда и вечерта отделих на хапване и четене.
А преди да си е отишъл съвсем и третият ден от моето пътешествие, слънцето се показа отново между облаците и ми позволи да запечатам престоя ми в село Българи.
 

Ден Четвърти 

 
Рано на другата сутрин се отбих до нестинарския конак - символ на селото. В него се съхранява нестинарския тъпан, под звуците на който се извършва танцът в жарава на 3-ти срещу 4-ти юни всяка година.

Сутринта може и да беше красива, но аз не можех да се насладя на всичките й достойнства. Като всеки зависим от кофеина човек, не можех да се събудя истински без чашка кафе, а такава нямаше откъде да си взема. Да бия път отново до село Кости не ми се виждаше оправдано, при положение, че следващото село Изгрев бе на същото разстояние. Така че поех директно към морето.

Марина река и Силкосия са защитените територии, покрай които преминах след село Българи.

Спирка за глътка студена вода.

И село Изгрев. Население - около 30 души. И тук не успях да се снабдя с кафе.

Град Царево. Оставям снимките да говорят сами за себе си какво извлякох от посещението си.

След като изпих сутрешното си кафе със закъснение, поех на север. Крайната ми цел за днешния ден бе Приморско. Оставих засега гористите местности и облаците комари зад гърба си поех по крайбрежната ивица на южното черноморие.

Малко по-късно... Лозенец.

 Наздраве :)

Следваща спирка - Китен.

Настаних се в Приморско, а бонус за успешния завършек на деня беше, че успях да намеря механа с хубави вегетариански ястия, както и телевизор, на който да гледам четвъртфиналната среща от Шампионската лига между Байерн и Барселона.

Ден Пети

Цел - Беглик Таш. Рано на другата сутрин поех към популярния мегалитен комплекс, разположен в полите на Странджа. Едва 7 км ме деляха от него.

Онова, което не успях да разбера бе защо при положение, че има указателна табела, на която пише, че до Беглик Таш ви делят няколкостотин метра, всички държаха да се доберат до самия му вход с автомобилите си, вдигайки облаци прах по черния път. Паркингът може да бъде встрани от главния път, където има достатъчно подходящи площи, а онези няколкостотин метра няма да бъдат излишна разходка за никого.

Беглик Таш ("Данъчен камък" от турски) е най-големият мегалитен комплекс по Южното черноморие. Името му произхожда от това, че по времето на турското робство османската власт е събирала данъците от странджанските села именно на това място. Датира от 13-ти век пр. Хр. и се предполага, че е изпълнявало функциите на календар и слънчев часовник. Освен това мястото е било главното светилище на тракийското племе скирмиани. Беглик Таш и досега крие много тайни и е обвит в мистика.

Спускане към морето.

Дяволска река. Влива се в Черно море точно над Южния плаж на Приморско.

Наздравица за изминатите километри. Засега съумявах да се опазя от сериозни натоварвания и кракът ми реагираше добре на изпитанията. Така че бях доволен.

Ден Шести

Предстоеше ми да поема отново на запад, оставяйки морето зад себе си и да прекося северните части на Странджа. Километрите нямаше да са малко, но си бях отпочинал добре предишния ден, така че завъртях педалите в посока Ясна поляна.

Село Ясна поляна. Население - около 700 души. Селото е кръстено в чест на руския писател Лев Толстой и по-точно на родното му място - Ясна поляна, в близост до руския град Тула.

Целта беше да посетя едноименния язовир Ясна поляна. Това обаче се оказа по-трудно, отколкото очаквах. Всъщност въобще не се случи.

Навигацията ме преведе по два различни маршрута, като и двата завършваха пред ограда с табели "Преминаването забранено".

Съжалих задето не попитах в селото откъде точно се стига до брега на язовира. Никъде не видях черен път, по който да заобикаля някак загражденията, така че нямах друг избор освен да се върна обратно и да продължа пътя си.

Село Ново Паничарево. Население - около 950 души.

На моста над р. Ропотамо. Облаците на юг обещаваха дъжд, но небето на север бе ясно.

Останалите снимки са местностите около ж.к.Меден Рудник и язовир Мандра до Бургас.

Докато пътувах с влака обратно си направих равносметка за последните шест дни. Бях изминал около 300 км около Странджа, без дори да се докосна до една десета от всичките й красоти. На много места не успях да отида по една или друга причина, но обиколката ми не беше съвсем безсмислена. Успях да завършва безаварийно най-голямото си планинско предизвикателство за 2020 г. и запечатах усещания и спомени, които камерата на телефона е безсилна да придаде.