Бузлуджа

Слънчев септемврийски преход до Бузлуджа

03.09.2023

Изкачването с колело на върховете Свети Никола и Хаджи Димитър (или както е популярно да ги наричат - Шипка и Бузлуджа) винаги е представлявало интерес за мен. И на двата върха има монументи, посветени на важни моменти от историята ни. И двата заслужават внимание и не е важно какви са политическите ти убеждения, за да демонстрираш почит към труда на дедите ти. (Освобождението на България също е обвързано с политика, така че който си мисли, че може да я изреже от миналото ни, греши жестоко). Само варварите разрушават паметниците си.

Моят преход започна от с. Колена. Главната причина беше нежеланието ми да карам по натоварения път Стара Загора - Казанлък, на който все пак се прикачих, но чак на връзката до с. Ягода.

Между селата Люляк и Шаново настилката е в подобно състояние от десетилетия.

Кратка спирка до Чергановския водопад. Вода няма. В края на лятото такава е съдбата на доста от водопадите, намиращи се на по-маловодните реки и потоци.

Напред към село Шаново.

Изкачването за Бузлуджа започва преди с. Шипка вдясно от главния път, а това е първата от чешмите, където може да си напълните вода.

Изкачването е продължително и може да ви изцеди ако не се подходи с правилното темпо.

Първи поглед към монумента, "кацнал" на върха.

На сянка малко преди върха и съвсем наблизо до хижа Бузлуджа.

Време за режим "панорама" и напъване на фотографските ми умения (в чието наличие се съмнявам)

1441 м над морското равнище и в сянката на внушителния монумент, официално открит с церемония на 23 август 1981 г.

Велопреходът беше с дължина близо 125 км и ми костваше почти целия ден, три бутилки вода и една спукана гума. 

С този преход завърших поредната страница от дългия си списък с цели. 

Преминавам на следващата :)