15 / 20.05.2023
Велопреход до Омуртаг, Търговище, Велики Преслав, Плиска и Мадарското плато
В средата на пролетта предприех велообиколка из южните части на Лудогорието, която ми предложи прекрасни местности и забележителности. Единствено времето не беше прекрасно - само в два от петте дни не карах в дъжд. Освен скромното наличие на слънчеви лъчи, температурите също не подобаваха много за края на месец май - дневните стойности рядко превишаваха 15 градуса. Но съм далеч от това да се оплаквам - обиколката се получи отлично и не съжалявам за нито минута от отделеното време за нея.
Велопреходът започна от гарата в Стралджа в посока Мокренския проход.
Минах последователно покрай възрожденските градове Жеравна и Котел (посещавани в предишни велообиколки).
"Котел го огън не гори. Котел го сабя не сече. В Котел се лесно не влиза."
Интересна чешма на пътя за Омуртаг.
В град Омуртаг. Престоят ми бе кратък. Главните цели за деня все още бяха пред мен - водопад Боаза и крепостта Мисионис.
До водопад Боаза се стига първо по павиран участък, а после по тесен черен път.
Водопадът не е много висок, но местността е много живописна и дано повече хора я посещават, разчитайки на краката си, вместо да я разрушават с джипове.
За този скален конник в близост до главния път не открих информация, но явно е съвременно творение и има общо с намиращия се съвсем близо хотелски комплекс "Белия кон".
Това е началото на пътеката към средновековната крепост Мисионис.
Преходът не е дълъг и отнема десетина-петнайсет минути в едната посока.
За да разгледате крепостта може да ползвате услугите на екскурзовод срещу заплащане, или да я посетите самостоятелно - като мен.
Привечер облаците започнаха да се сгъстяват, загатвайки за поредната порция дъжд.
Вече се бях добрал до Търговище и обмислях утрешния преход до Велики Преслав в компанията на един Staropramen.
Сутринта дойде, но без слънце. Със слънце или без, аз напредвах през селата Баячево, Певец и Кралево към Велики Преслав.
За пръв път стъпвах във Велики Преслав. През велообиколката на Добруджа през миналата година пропуснах града и спрях направо в Шумен. Още тогава си казах, че тази грешка трябва да бъде поправена и ето че го сторих.
Църквата "Св.Архангел Михаил".
Северно от Велики Преслав се намират резерват Патлейна и манастир "Св. Пантелеймон".
Още същия следобед започна дъжд, който не престана два дни.
Дъждът рядко ме спира, просто снимките не стават толкова хубави, но за следващите, които са от парк Борово око в Търговище, се постарах доколкото мога.
На път за Мадара и хижа Мадарски конник, където щях да нощувам.
Планът ми беше да използвам разкъсването на облачността в предобедните часове, за да мина колкото се може повече километри преди да започнат следобедните бури.
Окуражаваща табела и още по-окуражаващ хоризонт с нито едно облаче на него.
На хижа "Мадарски конник".
На хижата оставих част от багажа си и без никакво забавяне поех към Плиска, където посетих "Дворът на кирилицата".
На връщане се подслоних за няколко минути от започналата градушка на тази спирка в Каспичан. Този път си бях взел смазка за веригата и дъждът въобще не можеше да ми саботира карането в дългосрочен план.
След като се върнах в хижата, дори ми остана време да се разходя под скалните отвеси на Мадарското плато, както и самият Мадарски конник.
За финал бях планирал каране до Дългопол. То започна общо взето както завърши и това от преходния ми ден - с дъжд. Само че този път без изгледи да спре. Така се и оказа.
Пътят ме отведе през селата Кюлевча, Марково, Снежина, Градинарово, Блъсково и Храброво преди да се прикача на главния път Провадия - Дългопол.
Ето тази чешма на влизане в Дългопол ми донесе искрена радост. Тук успях да поизмия колелото и себе си от калта и пясъците и да се приведа в по-приемлив вид преди да се упътя към гарата.
Благодаря, че изчетохте и този мой скромен пътепис.
Живот и здраве, ще има още.
:)
