The Road Is Waiting: август 2021

(До Палеокастро, Устремския манастир и Сремския пролом)

24/25.07.2021

Вярата е хубаво нещо. Тя е лостът, който задвижва колелото на живота, но сама по себе си няма да те отведе никъде, ако не тръгнеш по пътя, който се разкрива пред теб. Ако ще и цял живот да се каниш и да таиш вяра, че някога нещо ще се промени, не направиш ли крачка напред към целта, към свободата, която всеки трябва да има под небето, само ще се храниш с "голи надежди". Всяко нещо си има цена, решете с какво сте готови да се разделите, за да я платите. Винаги плащате, но никога не оставайте с надеждата, че ще дойде час, когато всичко ще ви се поднесе безплатно.

За пореден път се стегнах за път и поех към Сакар. Винаги, когато карам през нея си казвам, че съм я видял от почти всички страни, тъй като не е от най-високите и обширни планини в страната, но някак тя успява да ме изненадва и да ми предлага нови интересни места и гледки, дори и без да се отклонявам много от главните асфалтови пътища.

С колело от Нова Загора до Тополовград може да се достигне по няколко начина, като всеки от тях си има своите недостатъци. Общо взето трябва да решите какво сте склонни да жертвате - удобството на хубавия асфалт за сметка на спестените километри или обратното. В най-окаяно състояние все още е участъкът през селата Полски градец и Светлина. Аз избрах маршрута Мъдрец - Владимирово- Орлов дол - Тополовград.

Пред табелата на Орлов дол, село с интересна история и гнездо на бунтовни българи. Орлов дол е създаден през 16 век, след Първото Търновско въстание като тук са разселени размирни фамилии от Троян. Също тук Левски създава революционна организация, от която 64 души са обесени от турците през 1877 г.

В Тополовград спрях за десетина минути. Толкова ми бяха нужни, за да си взема вода за из път, както и малко провизии под формата на банани и ядки.

Първата ми цел за деня бе Палеокастро, древното тракийско светилище, намиращо се на едно от възвишенията край града. След като тръгнах в посока Хлябово, минах покрай вилна зона, от която трябваше да има черен път до Палеокастро. Реших обаче да попитам някой, за да не пилея ценно време. В един от дворовете мъж поливаше градината си и спрях колелото до оградата.

"Здравейте. Знаете ли дали оттук може да се стигне до Палеокастро?", попитах.

"Оттук може, но е трудно за обяснение", каза мъжът. После взе телефона си и каза: "Ще се обадя на един приятел - планинар, той има вила в този район и ще каже откъде точно се минава".

И така бях упътен да продължа по шосето за Хлябово и да хвана втория черен път вдясно, покрай който премина.

"Благодаря много", казах и се качих отново на колелото.

"Може да оставиш колелото във вилата на моя познат, за да не го мъкнеш догоре".

Нямах подобни намерения, затова махнах за довиждане и продължих.

Малко по-късно тази табела ме увери, че не съм пропуснал отбивката към светилището. Забутах велосипеда нагоре. Пътят не беше подходящ за каране, дори и в равните си участъци, така че превключих изцяло на режим ходене

След последната вила пътят свършва и започва същинската пътека до обекта.

Палеокастро е светилищен комплекс, посветен на култа към слънцето и е открит през 1888 г от братята Шкорпил. По скалите ясно се виждат соларни кръгове с различна големина. Преброени са над 100 от тях. Самата местност пък е изцяло ориентирана на изток, което дава допълнително основание на изследователите, че скалният комплекс е изпълнявал култова роля в живота на древните, а не е бил просто каменоломна, каквито теории съществуват и до днес.

Следобедът ме завари вече в село Орешник, намиращо се на 3-4 км югоизточно от Тополовград. То е едно от най-големите села в региона, с население над 500 души. По главната улица се намира къща за гости с механа "Сакар планина", където направих кратка обедна почивка. Денят не беше от най-жарките за лятото, но температурите от сорта на 30-35 градуса не са за пренебрегване.

"Имате ли свободни стаи за нощувка?", попитах след обяда.

"Ами... имаме, да".

"Чудесно".

"Обаче имайте предвид, че тази вечер механата е резервирана за кръщене, ще има диджей и ще бъде шумно до много късно".

Усмихнах се вътрешно. Когато съм на преход, вечер имам нужда единствено от легло и покрив.

"За мен не е проблем", отвърнах, след което се метнах отново на колелото. Мислех да оползотворя оставащите часове до вечерта с втората набелязана цел за деня - Устремския манастир, който се намира между Мрамор и Устрем.

Ето ме и пред село Мрамор. Село с над 1000-годишна история, два пъти опожарявано от турците и с важно значение за хайдутството по онова време. Наблизо се издига Вишеград, най-високият връх на Сакар планина, а малко след селото се намира и Устремският манастир, с право спечелил си прозвището "хайдушки".

Пред бюст-паметника на Кара Кольо. Иманярите и до днес търсят легендарното му съкровище, също както и това на Вълчан войвода.

Манастирът "Св. Троица"е девически и е обявен за паметник на културата, а районът около него е защитена територия. Тук се намират запазени вековни гори, интересни карстови образувания, както и пещерата Каракольова дупка.

По поречието на река Манастирска.

Пред манастирските порти се спрях на една сергия, за да си купя няколко вафли. От започнатия разговор с продавачката разбрах, че по поляните край реката понякога идват колоездачи, които спят на палатки. Надявам се да почистват след себе си, ако подобна традиция набере популярност, тъй като засега мястото изглежда запазено.

Вечерта се изниза спокойно. Даже не съм разбрал кога е приключилото тържеството на долния етаж, въпреки стабилните децибели, които се лееха до късно.

Рано на другата сутрин вече бях готов за Сремския пролом. Маршрутът трябваше да ме отведе от Орешник до селата Устрем, Срем и Княжево, а оттам - обратно в Тополовград.

Междувременно една стара контузия се опита да ме саботира деня, но в Устрем направих кратка почивка и щом потеглих отново, болките постепенно отшумяха

А това е табелата на село Срем. То е разположено на самия бряг на Тунджа, а населението му е около 400 души.

Кратката обиколка на улиците завърши с кафе от местния магазин.

Веднага след селото се навлиза в Сремския пролом. Той е с дължина около 8 км и образуван от ерозионната дейност на Тунджа. Местността се характеризира със стръмни склонове и стеснени крайречни участъци. Растителността по бреговете е гъста, а комарите са в изобилие.