(До скалните феномени Пиростията и Кутела, родното място на Чудомир и Мраморното езеро край Православ)
Началото на месец май за мен е специално. Обикновено това е времето, когато започвам с по-сериозните дестинации, като тази година реших да започна с двудневен велопреход в Сърнена Средна гора. Нощувката бе запланувана в хижа "Каваклийка", а обиколките в района предоставяха възможността както да се насладиш на красива природа, така и да разгледаш интересни исторически обекти.
Времето бе топло за началото на май, а моят преход започна от Чирпан в посока Братя Даскалови. След това преминах през селата Голям дол, Найденово, Долно ново село и Горно ново село.
На излизане от Горно ново село може да спрете на тази чешма. Наблизо няма да попаднете на друга. Веднага след нея започва и изкачването за хижа "Каваклийка" и Павел баня.
Брутален наклон. На моменти предната ми гума искаше да се отлепя от асфалта. Процентът на наклон държи десятка, а денивилацията е 500 метра за 5 км.
Тежката раница спомогна за физическото ми унищожение през тези няколко километра до хижата. Толкова безплодни усилия да поддържам някакво темпо на катерене не помня да съм имал досега. Но в крайна сметка по един или друг начин изкачих участъка и се добрах до хижата.
Ето я и нея.
След като се настаних и обядвах, беше време преходът да продължи. След кошмарното изкачване, изстискало ме почти до капка, предстояха двайсетина километра до Турия, родното село на Чудомир.
Вече в Турия на моста над река Турийска, която извира недалеч от хижа "Каваклийка" и се влива в Тунджа малко над село Виден.
Родната къща на Димитър Чорбаджийски, по-известен под литературния си псевдоним Чудомир.
От този ъгъл се вижда добре, че върховете на Стара планина в посока Карлово все още не са се разделили със снежната си покривка. А времето през тези два дни в Средна гора бе повече от топло - температурата бе от порядъка на 29-30 градуса.
В Турия направих кратка спирка за кафе и поех обратно.
Разбира се, не пропуснах възможността да се отбия до тракийското светилище Пиростията на връщане. Според табелата разстоянието се взема за 30 минути, но за мен бяха нужни 30 минути да отида, да го разгледам, снимам и да се върна.
На връщане се спуснах до брега на реката, където си прекарах чудни петнайсетина минути в компанията на нейната песен, както и на това студено Пиринско.
А това тук е Кичестият габър. Едно от най-старите дървета в околността, а според информационната табела и единственото такова дърво на Балканите.
В хижата унищожих и втората бира и прекарах вечерта на въздух, загледан в чистото небе.
На сутринта си направих кафе в туристическата кухня и се сбогувах с домакините, които ми помогнаха с информация за по-нататъшния ми маршрут. Престоят ми беше кратък, но останах с достатъчно добри впечатления, за да сложа хижата в графата си "препоръчано". Имайте предвид обаче, че "Каваклийка" разполага само с туристическа кухня, така че трябва да си носите продукти, за да си сготвите.
Времето сутринта бе топло и толкова тихо и приятно, че предпочетох да повървя, дишайки свежестта на Средна гора в ранните часове на деня.
А това е отбивката за хижа "Братан". Малко по-нагоре се намира скалният феномен Кутела.
Ето го и него. Гигантската каменна чаша, издялана с такава съвършена прецизност, че и до днес остава загадка за изследователите. Хипотезите я свързват с жертвеник, съд с обредно предназначение и дори дело на извънземна цивилизация. Съдът за пръв път е документиран и описан от чешките изследователи братя Шкорпил през 1898 г., но и до днес е обект на научни предположения.
Чешма за изморени пътници недалеч от село Розовец.
След дълго спускане по път с хубави и лоши участъци, се озовах в Брезово.
Напуснах Брезово след кратка обиколка по улиците му и се отправих към село Православ. Близо до селото се намираше и последната забележителност, която бях запланувал да посетя през прехода, а именно Мраморното езеро.
Ето ме и пред езерото. Разположено е западно от чирпанското село Православ и е остатък от кариера. Днес привлича туристи от цялата страна и впечатлява със смарагдовите си води.
Велопреходът бе на път да приключи почти прозаично, ала участъкът между Православ и Братя Даскалови върна тръпката в него. Това е 6-7 километров път с прояден от времето асфалт, пясъци, бурени и кръвожадни мухи. Или с други думи ти дава всички предпоставки да си зададеш въпроса "От какъв зор се забих тук?!"
Спирка Братя Даскалови. Оттук вече ме очакваха около 17 км до Чирпан и края на велопрехода.
