12.05.2020
Една от пролетните ми цели, връх Чумерна трябваше да почака до 12 май, за да бъде осъществена най-после. Всяко нещо с времето си. А и честно казано, най-хубавите неща са споделените. За разлика от останалите ми преходи, този път имах компания. И то на приятел по душа и човек видял какво ли не във велопреходите.
Началото на Твърдишкия проход. Прогнозата беше за слънчево време с краткотрайни превалявания в планините. Тръгнахме смело да катерим Стара планина като имахме едно наум за всеки тъмен облак, появяващ се на хоризонта.
Запасихме се с вода от първата чешма и продължихме нагоре. Времето беше на наша страна и когато се добрахме до предела, имахме все по-големи надежди, че дъждът ще ни се размине. Тук е моментът да отбележа, че ако гледките през прохода са красиви, то тези, които следват по пътя за върха са още по-диви и приказни. Когато минаваш през местности, където се усеща старостта на гората, влагата, тегнеща във въздуха от планинските потоци и мириса на смола и горски цветя, имаш усещането, че се докосваш до самото сърце на Балкана.
Пътят продължава все нагоре, все по-хладовит и стръмен.
Хижа "Чумерна" не работеше, но все пак се спряхме, за да заключим велосипедите там. До самия връх ни делеше около километър, който решихме да изминем пеша.
Гледките от върха бяха затъмнени от преминаващите дъждовни облаци, но и така предоставяха достатъчно добра панорама и в никакъв случай не те оставят с разочарование от това, че си на въпросното място.
1536 м над морското равнище или връх Чумерна.
Гледките бяха чудесни, падането, което последва на спускане от върха - не чак толкова. Благодарен съм, че се разминах само с пукване на фибулата и травма на коляното. Както казват - лошите неща стават бързо. Хубавото е, че вече планирам завръщането си, което за съжаление няма да стане толкова бързо. Само времето ще покаже.
А колкото до връх Чумерна - магически гледки, прекрасна природа. Определено бих искал да го изкача отново.



















