Мъглижката клисура
24.04.2020
Един от пролетните ми приоритети за 2020 година намери своето осъществяване в последната декада на април. Времето ли? 19-20 градуса по Целзий със слаб югоизточен вятър, който се усети по-осезаемо в късните следобедни часове.
Като истински привърженик на гадните удоволствия, избрах да мина по
възможно най-окаяните пътища до Мъглиж. А именно - поех през селата
Асеновец, Брястово, Караново, Руманя, Братя Кунчеви, Оряховица и
Дълбоки. Върхът на удоволствието обаче беше черният път между селата Дълбоки и
Колена.
Стигането до Колена далеч не означаваше, че най-лошото е минало. Предстоеше ми да изкача Средна гора по един от онези пътища, където асфалтът е по-рядко срещан от гущерите по него.
Малък параклис на Св. Мина с чешмичка до него по пътя за с. Люляк.
Малка част от пътя между селата Люляк и Шаново.Невъзможно е да се придаде чрез снимки истинското му обаяние и неповторимост, за целта трябва да преминете по него.
Въпреки топлото време, върховете на Стара планина в посока Казанлък още носеха снежните си шапки.
Пристигнах благополучно в Мъглиж и без никакво забавяне се отправих към северната част на града и пътя, виещ се през клисурата на река Селченска.
Пътят върви все нагоре, като проценти не е нещо особено, но е изтощаващ.
Спрях, за да снимам този причудлив камък, наполовина превзет от мъх встрани от пътя. Не знам защо го направих, едва ли се бях домъкнал от 70 км, за да снимам точно него, но...
Тази снимка не може да предаде усещането да се намираш на въпросното място. Мащабите остават някак изкривени. В действителност Скалите горе изглеждат доста по-впечатляващо наживо и оставят чувството, че са надвесили чела над теб.
Малка, тиха, скромна чешмичка встрани от пътя. За прежаданели пътници може да се окаже истинско спасение.
Мястото, където спрях, за да се подкрепя с храна преди последните километри до края на клисурата и да поема обратно. Встрани се чува течението на река Селченска. По поречието й се намират два водопада, вторият от които ясно дочух докато преминавах през местността, но така и не попаднах на указателни табели за достигането им и посещението им, поне за момента, бе отложено.
Красотата на Стара планина северно от Мъглиж.
На връщане имах близки срещи с разни представители на животинското царство. Първо, почти сгазих някаква змия на спускането през клисурата, а после няколко войнствено настроени кучета решиха че нямам никаква работа в покрайнините на Тулово. Като изключим тези обстоятелства, които се срещат доста често при подобни преходи, мога да твърдя че най-екстремната част от пътуването си остава спускането на Средна гора по пътя за село Колена. Ако желаете да се пребиете, този път предлага идеални условия.
Останалите километри не си заслужават снимките, тъй като не предлагат нищо особено освен тегавия, натоварен път между градовете Стара и Нова Загора. Затова с тази последна снимка, показваща графита на влизане в село Люляк, се разделям засега с вас.
